1

Годжу рю

Годжу рю

Ако обобщим, можем да кажем, че, в сравнение с Шотокан, Шито рю е по – близо до спортния двубой, а Годжу рю – до реалния бой. Създател на стила е Чоджун Мияги (1888-1953), ученик на К. Хигаонна, който пък усвоил изкуството на боя от китайския майстор Уай Шин Джин. За последните двама се разправя една доста удивителна история.
През един майски ден на 1870 г., на едно пристанище, тълпата гледала как повреден от силния вятър кораб се блъскал с кърмата си в кея, при всяка нова вълна. Моряците отчаяно се опитвали да обърнат другия край на кораба към пристана, но – напразно. В суматохата, някой случайно бутнал едно от гледащите деца и то паднало във водата между кораба и кея. Момчето можело да плува, но било очевидно, че, само след няколко мига, ще бъде размазано от люлеещия се кораб. Същата участ очаквала и всеки евентуален спасител. Изведнъж, един от моряците скочил във водата и сграбчил детето. Виждайки, че корабът застрашително се приближава към кея, без да губи хладнокръвие, той се гмурнал заедно с момчето под кораба и избягнал трагедията. Повторил това няколко пъти, докато накрая успяли да хвърлят въже и да ги изтеглят. В същото време, на брега, дотичал бащата на детето.

– Как да ти се отплатя? – попитал той моряка, чието име било Канрио Хигаонна.

– Вие ли сте този, когото наричат майстор Рю? – отвърнал той . След като получил положителен отговор, Хигаонна се поклонил и казал:

– Моля, научете и мен!

Хигаонна се върнал на остров Окинава, след 30 години тренировки. Бил вече на 49 години.
Когато се говори за Чоджун Мияги, трябва да се спомене, че личността му се ползува с огромно уважение на Окинава. Той е най – знаменитият от майсторите, които израстнали и останали там. През 1915 и 1917 г. (след смъртта на Хигаонна), той, на два пъти, посещава Китай и учи при майстор Канжун Тоонда. Преди това, с разрешение на Хигаонна, той се обръща към легендарния Ясуцуне Итосу, с молба да бъде приет за ученик. Итосу му отказва, защото смята, че неговата собствена техника се различава фундаментално от тази на Хигаонна и ще бъде вредно да се внасят основни корекции в изградения у Мияги стил. За сметка на това, той много охотно говори за теорията на карате. Под негово влияние, Мияги изменя много стила на Хигаонна, също както самият Хигаонна преди това променя стила на Уай Шин Джан. Например, катата Санчин, която, в оригинал, се изпълнявала с отворени ръце, от времето на Мияги, се практикува с ръце, свити в юмруци.

Както и много други инструктори, Мияги преподава в Япония над десет години – отначало в Кьоoто, после в Оoсака. През 1934 г., отива на Хаваите, но скоро се връща на Окинава, където остава до смъртта си и подготвя няколко поколения каратисти. Един от тях – Сейкичи Тогучи – разказва как забавно възниква името Годжу рю. През 1929 г., в Кьоoто, се провежда фестивал на бойните изкуства. Мияги изпраща група, под ръководството на един от старшите ученици. Демонстрациите преминават много успешно. Някой пита как се нарича стила. В общи линии, стилът още си нямал име – никой не се тормозел с такава “подробност”. Отговор, съответствуващ на истината, щял да бъде тълкуван като “заслужаващ презрение провинциализъм”. Ученикът, на когото бил зададен въпроса, се сеща как Мияги непрекъснато повтаря, че основният принцип в карате е съчетанието на твърдо с меко.

–          Годжу рю! – невъзмутимо отвръща той, което на японски означава твърдо – мек стил.
Отлично! – казва, по – късно, Мияги. – Това е името, за което от доста време насам, мисля.

–          Мияги подготвя знаменити последователи, които запазват и укрепват стила. Първият е Сейко Хига, учител на известните токийски експерти М. Тогучи и К. Изумикауа. Вторият е легендарния Гоген Ямагучи -Котката, автор на известното правило: “Тренирай така, че да можеш да понесеш всеки удар; удряй така, че отговор да не последва!”. Последователите на Годжу рю специализират върху амортизирането на ударите, за да се минимизира техния физиологичен ефект. Това се постига чрез особени методи на дишане, подходящо стягане на мускулите и др. При двубой, стремежът е, чрез размяна на удари, да се стигне до естествен изход. Затова, в Годжу рю, се придава най – голямо значение на силата на удара. Много се ценят издръжливостта, твърдостта на духа, търпимостта към болка/високият праг на болка.

–          Последователите на Годжу рю често критикуват съвременните форми на спортно карате, защото считат, че те изкривяват истинското карате. Според тях, правилниците толерират бързите и ловките, които може и да не са най – добрите, в една истинска схватка. Точка се отсъжда за маркиран удар, а, в боя, е важен резултатът от удара. Силният каратист често предпочита да поеме даден удар, за да отвърне с по – силен.

–          Именно, затова, част от трениращите Годжу рю, се състезават по безконтактния правилник, а други – в стила Кьоокушинкай, където е разрешен пълен контакт, с изключение на главата и шията. Трета група се състезава в стила Рембукай – боят протича в съвършено реална обстановка, но състезателите са добре защитени.
Катите в Годжу рю са много твърди. Характерно е също дълбокото, шумно коремно дишане и изпълените с вътрешно напрежение движения. В Европа, Годжу рю се появявя през 1967 г., благодарение на Йошио Хими и Токио Фунасако. Все пак, днес, стилът е сравнително по – малко известен, за разлика от Япония и Южна Америка, където той е много популярен. Силни центрове има също на Хаваите и в Тайланд. В началото на 60-те, група каратисти, главно от Хаваите, преминава към Кьоокушинкай.