0

Дожо – етикет

Японската дума Дожо, или зала за тренировки, произлиза от санскритската дума ”бодхимандала”, означаваща “ място на просветление”. Това е мястото, където следваме Пътя ( До). Съвсем различно е от гимнастически салон или фитнес клуб и тази разлика идва от отношението на практикуващите. В спортния клуб примерно, след като е платил таксата си, човек смятя, че грижата за поддъжането и чистотата на салона е работа на управата и това е естествено. В Дожо не е същото. Дожо става специално място чрез уважението, което учениците като група или общност проявяват към него. Ако всички вярваме, че то е мястото, където изучаваме и усъвършенстваме себе си, как може да оставим друг да се грижи за чистотата му. То е нашето място. Ние поемаме колективен ангажимент към него и към нашата практика. С колективния ангажимент идва и колективната отговорност, включително и за опазването на мястото съвършено чисто. След всяко занятие учениците заедно, независимо от ранга им избърсват пода с парцали. Тази традиция идваща от стари времена и до днес се практикува в традиционните Дожо. Това действие, което е функционално, символизира и нуждата да направим нашето его по-малко. Независимо какви са навън – лекари, адвокати, бизнесмени, учениците могат да почистват залата заедно с хората, с които тренират. Дожо е място за подхранване на чувството за общност и принадлежност и това е нещото, което прави бойните изкуства различни от изолираната и отчуждаваща атмосфера, царяща на други места за физическа тренировка.

В Карате Дожо има много стриктна формална етикеция, отнасяща се до това как да поздравяваме хората, как да влизаме и да напускаме Дожо, как да сгъваме униформата си, как да връзваме колана си и т.н. Тези малки формалности се спазват съвестно от всички ученици, не само от начинаещите. Етикетът не е въпрос на ранг.

В традиционните Карате Дожо има йерархия. Тя се базира на степента ( от бял до кафяв колан) или ранга (нивата на черен колан) на ученика. Степента на ученика е начин за признаване на неговия опит. Тя е само начин за посочване на количеството усилия, положени от ученика за постигането на придобития от него опит. Коланите не са заместител на кастовата система.

Учтивостта се основава на уважението: към себе си, към другите и към Дожо или залата за тренировки. Основният израз на уважение и вежливост, който идва от японската култура е поклонът. В Карате всяко занимание започва и завършва с кратък период “зазен”. В началото се използва за изчистване на съзнанието и концентриране върху предстоящата тренировка. След занятието е обичайно да помислим върху това какво е направено, какво е нужно да бъде направено и да се подготвим да се върнем към врявата на външния свят. Механиката на два основни поклона е дадена по-долу.

Поклон от изправено положение

Има различни вариации на позицията на ръцете при поклона, така че е описана основната. По-учтиво е стъпалата да са събрани ( хейсоку дачи или мусуби дачи). Ръцете са отстрани на тялото и леко напред, така че да се виждат. Коленете са отпуснати и поклона е от кръста на около 30 градуса. Главата също се навежда, което е важно за символиката. Когато се покланяме в Дожо, обикновено казваме “Осу”, което е съкратено от “Осу шинобу”. Поздравът датира от суровите дни на самурайския период и основно е поздрав и приветствие, но има и по-дълбок смисъл. Шинобу означава търпение. Пътят “До” изисква търпение и постоянна практика, защото той няма край и няма цел – има само практика. Необходимо е постоянно да си напомняме този факт. Ето защо в залата постоянно чуваме думата “Осу!”.

Поклон от седнало положение

В Карате Дожо, когато коленичим в “зазен”, обикновено сме в “сейза” (спокоен седеж). При поклона в сейза ръцете се поставят пред колената, тялото е изправено и всъщност опората е върху дланите. За да се изправим е нужно усилие, което символизира уважението, което показваме към другия. Както и от изправено положение, навеждането е от кръста на 30 градуса, също с наведена глава. Следва силно “Осу” към този, на когото се покланяме. Погледа е насочен под 45 градуса напред от собственото ни тяло. Поклона е приключил, когато се изправим отново, седнали върху глезените си.
Покланянето помага да се усъвършенстват маниерите и да стане личността по-цивилизована. Това е една причина, поради която се практикува. В Карате то също има по-дълбок символизъм. Живеем във време, в което се боготворят символи като власт, богатство, екстравагантност… С това се изгражда индивидуалното его. С това, според Зен учителя идва страданието и заблудата. Можем да бъдем брутални и груби с непознат или да измъкнем най-доброто от някой чрез малко измама. Това е добре. В края на краищата аз съм добре. Ти си добре, но… Това не е философията на Карате. Когато се покланяме ние дърпаме юздите на нашето собствено его. Ние сме в Дожо за да изучаваме себе си. Както Гоген казва в своето просветление:

“Да изучаваш себе си е да забравиш себе си.