1

За Шотокан

Първият стил Карате-До създаден на основата на Шюри-Те от сенсей Гичин Фунакоши през 20-те години на XX век.

Изучаването на Шотокан е относително трудно в сравнение с изучаването на други стилове и това се обуславя от ред причини:

– това е най-тежкият стил от всички стилове Карате-До, изискващ отлична пъвроначална физическа подготовка и пределно себеотрицание (неслучайно на емблемата е изобразен тигър – тотемния покровител). Известно е, че още през XV век зад стените на Шаолин се практикували пет животински стила. Един от тях бил стилът на тигъра, характерен с резки, мощни и стремителни атаки и преходи, предназначени за развитие и укрепване на мускулите и костите. В Шотокан изискванията към техниките на изпълнение напълно съответстват с каноните на Шаолин.

Задължитено: рязкост, мощ, сила, ниски стойки, пределна концентрация в момента на завършващото движение. Тези качества били в Шури-Те (Итоцу), те станали задължителни и в Шотокан. Така се съхранявала традицията на старо-шаолинския Цюан-Фа. Във всеки технически приом – задължителна реализация на съвкупност от няколко параметри едновременно.

  1. Правилно дишане, което спомага за активизиране циркулацията на Ки.
  2. Своевременно действие.
  3. Контрол на движението, на ударната повърхност. Тоест, точно завършване на техниката.
  4. Разгръщане на максимално възможна сила и скорост за минимален отрязък от време, особено в крайната фаза на удара или блока.

Програмата за обучение е доволно обширна. Нужно е изучаването на повече от двадесет кати. Особено внимание се отделя на:

  1. Изработване на сигурен баланс, обща устойчивост за достигане на продължителност на ниските – дълбоки стойки.
  2. Възвратно движение на бедрата в хоризонталната плоскост при прави или обратни удари, което генерира огромна разрушителна сила на ударите и блоковете.
  3. Мускулен баланс. Тоест, своевременно и мигновенно включване на всички групи  мускули – сгъвачи и разгъвачи в крайната фаза на постъпателната траектория на движението на ударнат повърхност, когато положителното ускорение, мигновенно се сменя с отрицателно, благодарение на което възниква импулс от удара или блока, или ударна вълна разпространяваща се навътре в поражаемата повърхност.

Шотокан се отличава от другите стилове с приимущество на линейното приложение на силата на ударните техники. Много по-краткия път до целта, което рязко контрастира например с Годжу-Рю или други стилове от Цюан-Шу изобилстващи на кръгови движения. Философията на Шотокан е проста:

  1. Главното в атаката е правилният избор на момента за нападение, бързината и максималната ефективност при минимум средства. В защита – надеждност и сила на блока, за да не възниква у противника желание и възможност да атакува отново.
  2. Основно оръжие – мощни атакуващи и възвратни удари с ръце, удари от горе-надолу, резки удари с крака на средно ниво, подсечки на опорния или на другия крак.
  3. Принцип на ударите с крак – човек по принцип повече стои на два крака, отколкото на един, затова удар в главата, практически е неефективен при обострено чувство за дистанция, чието развитие предава решаващо значение на стила. Затова последователите на Шотокан се стремят по-малко да използват екзотични елементи характерни за киното и предпочитат да реализират принципа “Иккен хисацу” – (един смъртоносен удар).